Върхови указания за Razkazi за Sanya
Върхови указания за Razkazi за Sanya
Blog Article
Имало едно време една баба и един дядо. Имали си те внучка Маша. Събрали се приятелките й да отидат в гората – за гъби и ягоди.
– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с
И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]
На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
- Лесно ви е на вас, млади сте, не се изморявате! – каза Саня.
тропаха с крак и ни умора, ни насита ги стигаше. От другата страна, девойките бяха
- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
"За мен любовта никога не е просто секс. Една връзка никога не може да се крепи основно на това. Напълно възможно е да започне по такъв начин, но това е рядкост."
че гръм удари, захвърли менците на земята, повдигна полите си и побягна към първата
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – Разкази за Саня голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
Агата слезе от коня, завъртя броеницата между пръстите си и опря две ръце зад